Холистика

На староанглийски думата за здраве е "холи" - цял, а медицината, която разглежда човека като органична цялост, се нарича холистика. Според нея, за да сме здрави, трябва в оптимална степен да удовлетворяваме всички свои потребности, да интегрираме в себе си всичко онова, от което сме се отказали в името на морала или мирогледа си. Днес холистичната наука е известна като медицината "Ум-Тяло". Най-голям дял в нея се пада на Аюрведа и Дао. Официалната медицина, макар и отчасти, реабилитира древната холистика, като създаде новата специалност "Психо-невро-имунология". Според холистичната наука "здрав" означава "цял", но и "щастлив". Не е достатъчно да не сме болни; необходимо е да сме щастливи. Да сте се разболявали макар и веднъж по време на щастие? А да сте оставали здрави по време на нещастие? Само дето няма универсална рецепта за щастие и всеки трябва да я открие сам, защото всеки от нас е единствен, неповторим, уникален и това прави пътя към щастието единствен, неповторим, уникален. Няма значение с какво ще започнем пътя си към изцелението: със здравословно хранене, гимнастика или нещо друго. Важното е постепенно да прибавяме още и още: дишане, мудри, визуализация, мантра (утвърждение), музика, цветове, цветя, кристали, танци, релаксация, разходки, религия, вода, аромати, билки, масла, храна, спорт, изкуство и т.н., и т.н., за да задоволим колкото се може повече от своите потребности - всичко действа върху всичко и всичко се ползва от услугите на всичко. Коя философия на здравето ще изберем, решаваме само ние. По света има достатъчно техники за изцеление, от които всеки може да избере тази, която най-точно му приляга. Важното е да осъзнаем, че подходът към здравето е комплексен и че никой друг не може да направи това, което ние самите можем да направим за себе си. Другите (вкл. официалната медицина) могат само да ни подкрепят в нашия път към изцелението. Но пътя изминаваме ние.

чести въпроси и теми от практиката

1.Законите на Херинг или как проследяваме процеса здраве –болест ! Обикновено при преживяването и материализиранено на даден конфликт/болест организма се стреми да го отдалечи и премине най- безвредно за тялото. Ето една градация: Разум /несъзнавано -ЦНС -сърце –ендокринни органи –черен дроб- бъбреци-бели дробове- черва -мускули -стави -лимфа -кожа .За това много често като вървим през живота често овещестяваме осъзнато или не конфликтите си чрез треска ,температура, кашлица,хрема, обрив или диария ,по-рядко с отоци ,болки в кости стави и мускули и все по-рядко с проблеми по вътрешни органи нервна и кръвоносна система .

2.И тук една отметка за диетите : Понякога при определени хора след очиствания и диети правени само на физическо ниво /често преглеждам такива / гордо заявяват, че вече не боледуват нямат хреми обриви и т.н.Е да, но голяма част от тях просто са вкарали проблема на по-дълбоки нива ,ако делюзията или конфликта или повода за безпокойство и неразрешената житейска ситуация тлеят. Организмът е длъжен да отрази небалансираната енергия, която бълваме и наднорменото тегло, настинките , обривите ,артрита са именно това . Упоритостта и диетите му поставят преграда и пречка и той е принуден да отрази това на по-дълбоко и жизнено важно ниво . Нека видим как боледуват децата-обикновено температура ,кашлица ,разтройство ,обрив гърло /пневмониите са хипердиагностика и само 1/5 действителни / Постепено порастваме уж с укрепнал имунитет и здраве и по рядко имаме горните неразположения, но вече се срещаме с кръвно ,диабет, инфаркти и инсулти.

3.Признак на добро здраве и психика е да боледуваме от детски болести на стари години !

4.Та законите на Константин Херинг :

4.1 Признак на влошаване при хроничните болести е когато увредата приминава от кожата или ставите към вътрешните органи и сърце и нервна система!

4.2Признак на правилно назначено лечение е когато болестното състояние преминава от вътре на вън от по-важни към не толкоз важни системи! Кое изибирате да имате- болен черен дроб или обрив и хрема ,или пък между тумор в мозъка и артрит. При повечето случаи този закон го назовават неправилно като хомеопатична криза ,каквато не съществува- просто болестта преминава на друго ниво .Посоката определя и правилноста на терапията както и честотата на дозите и потенцията.

4.3 Ако стаданието е в само една система примерно само стави или кожа ,тогава признак на влошаване е изкачването на процеса нагоре към главата , а признак на подобрение е слизането му надолу към краката !

4.4 При започване на лечение и когато се появят проблеми в стави или кожа ако посоката на болестния процес е правилна и благоприятна за нас ще е огромна грешка да се опитваме да облекчим локалните страдания независимо с конвеционални или хомеопатични средства . Просто резултата, който ще постигнем е да вкараме болестта наново в по-дълбоко ниво! Да не забравяме, че организма реагира винаги като цяло и се лекува като цяло !Докато съществува неосъзнат или премълчан конфликт той ще реагира и то със смущение или болест , от тук и великия афоризъм че болеста ни прави до болка честни и откровени !

5.Защо боледуват децата ? Много често заболяванията на децата са сигнал или по- скоро огледален образ на това което става в семейството .Незабравяйте, че именно децата се склонни към истинско Съ -страдание и всеобхватна и чиста любов към ближния . Децата искат и се стремят единствено да има мир, хармония и щастие в семеиството .Радост в очите на мама и татко . Когато нещо не е наред или изпитваме стаени някакви пагубни чувства те на момента го усещат и една от реакциите им е болестта ,така че винаги когато детето боледува независимо каква е болестта първо е редно да се запитаме с какво във взаимоотношенията си допринасяме за това ,ако няма проблем , следващия въпрос е какви пагубни чувства крия и не изваждам на светло за пред другите :липса на свобода или свободно време , агресия , преумора ,чувство за дълг,раздразнение , гняв ,безсилие ,униние , обида , тревога, страх. Децата ни като огледало веднага показват това което таим .Лошото е че са чисти и често интуитивно го изстрадват вместо нас . В много от случайте ,които консултирам малките пациенти вземат някакъв хомеопатичен медикамент за острото заболяване а теренния медикамент го вземат родителя или родителите , понякога трябва да лекуваме родителите и децата се оправят удивително бързо. Почти винаги когато снемам интервюто , влошаването на състоянието на малките пациенти съответства с времето на влошената житейска ситуация при родителите , понякога ситуацията е реална и действителна и трябва да се работи за промяната ,понякога е делюзия и трябва да променим отношението си към действителноста. Важното е да знаем , че децата ни реагират не на ситуацията, а на нашите чувства и именно затова в нас трабва да царуват мир спокойствие и любов ,а не стрес ,заетост, умора, обида и т.н.

6. Семейството и групата ! Както за да е болно нещо в нас орган или тъкан значи и подържащата го жизнена енергия има спазми и нечитави вибрации ,//същия орган/тъкан в друго тяло нищо му няма//.Така и за да има болен в дадена свързана група или семейство нещо в енергията и взаимоотношенията в тази група има нещо което не наред .Върху това трябва да се работи ! В случая ще боледува най- чувствителния, намиращ се в състояние тревога и негативни чувства индивид .Ако се стигне до там че той реши да тръгне по пътя към себе си ,търси промяна,лекува се постига мир и спокойствие, разбиране на нещата но в групата присъстват личности решени да поругават тези принципи тогава остава излишък от негативни взаимоотношения /енергия / започва друго звено в групата да страда ,тъй като първото вече не поема и не утаява негативите . Ето че стаданието, неудобството и болеста стават стимул за развите на следващия по веригата . Всъщност в повечето случай това не се случва ,тъй като околните са наши огледала , покажем ли добрата си страна и живеем ли с нея и В огледалото отсреща ще я има!

7.Книги и автори : С пациенти и съмишленици често си препоръчваме книги ето някои от тях: Екхарт Толе –„Силата на настоящето”,Торвалд Дефлетсен и Родигер Далке с техните –„Съдбата като шанс” ,”Болеста като път” и „Болеста като език на душата”,Георгиус Витулкас –„Науката хомеопатия”,Раджан Шанкаран –„Субстанцията на хомеопатията” ,”Духът на хомеопатията” ,В. Синелников и неговата „Възлюби своята болест” ,Ина Сигъл с книгата си „Езикът на тялото” ,Луйз Хей с „Излекувай живота си”,и за който иска още почти всичко от Ерих фром ,Юнг, Карен Пирсън, Херман Хесе ,Дийпак Чопра,Хелан Шукман и Уилям Тетфорд и много други ,да не забравя и приноса на велики българи като Петър Дънов /”Книга за Здравето”/,Петър Димков,Лидия Ковачева и др.

Владислав Иванов