|
Хомеопатия Едно от най-фундаменталните изследвания в областта на лечебното изкуство е хомеопатията, така, както тя е развита и описана от Самуел Ханеман (1755-1843). Откакто съществува, та чак до днес противниците на хомеопатията я оборват също толкова страстно, колкото страстно я защитават привържениците й. По-нататък малко по-подробно ще се запознаем с хомеопатията. Не само защото сме изправени пред непосредствена опасност да й се издаде присъда, но и защото е необходимо спешно да се внесе яснота за същността й в немедицинските среди. И най-вече защото хомеопатията е нещо много повече от чисто терапевтичен метод. Ако се вгледаме по-отблизо, ще разберем, че хомеопатията, всъщност, е истинският целебен принцип на нашата Вселена. Това й значение легитимира и конкретното й терапевтично приложение. По-нататък ще изясним чрез пример по какъв начин езотеричният светоглед е в състояние да изведе прости и ясни взаимозависимости, които за материално мислещия човек изглеждат логически невъзможни. Основните нападки се отправят преди всичко към на¬чина на производство на хомеопатичните лекарства. Подобен медикамент бил толкова „силно разреден”, че почти не съдържал полезни вещества. Медиите с очебийна неграмотност демонстрират пред обществеността примера, при който капка от някаква субстанция се капва в Боденското езеро или в Северно море, разбърква се символично и после се твърди, че съдържанието на взетото от отсрещния бряг шишенце с вода отговаря на хомеопатичното разреждане В 30. Още по-научно става привеждането на доказателства, когато от аптеката се купуват пет различни хомеопатични лекарства. После те се анализират с модерни уреди, като се стига чак до атомната им структура, само и само да се докаже, че и петте шишенца с лекарства не съдържали нищо друго, освен алкохол е някакви примеси. Измамата е разкрита и законодателят шумно се заканва „в интерес на обществото” най-после да вземе някакви регламентиращи мерки. За да не ставаме и за в бъдеще жертви на такива аргументи, които напълно се разминават с хомеопатията, първо да видим как се правят хомеопатичните лекарства. Изходна база за дадено лекарство може да бъде почти всичко, което съществува като вещество на този свят, но изборът се стеснява най-вече до вещества от три природни об¬ласти - минерали, растения и животни. Да изберем за пример беладоната. От плода на това растение се прави тинктура, която представлява изходно вещество и затова се нарича също първична тинктура (Символ ). От първичната тинктура се взима една част и към нея се прибавят десет части разтворител, например спирт. Двете съставки се разтръскват заедно. По-точно, това разтръскване се състои от определен брой тръскания и се нарича потенциране. Резултатът от описания процес се казва Бел. 01 и е първата децимална степен на растението беладона. От Бел. 01 също се взима една част и се разрежда с десет части разтворител. Получава се Бел. 02. Процесът на степенуване се повтаря по-нататък. Това може да се изрази чрез следната схема: 1 част Бел. + 10 части спирт = Бел. D1 (отношение 1:10) 1 част Бел. D1 + 10 части спирт = Бел. D2 (отношение 1:100) 1 част Бел. D2 + 10 части спирт = Бел. D3 (отношение 1:1000) 1 част Бел. D3 + 10 части спирт = Бел. D4 (отношение 1:10 000) 1 част Бел. D4 + 10 части спирт = Бел. D5 (отношение 1:100 000) 1 част Бел. D5 + 10 части спирт = Бел. D6 (отношение 1: 1 милион) 1 част Бел. D6 + 10 части спирт = Бел. D7 (отношение 1:10 милиона) v1 част Бел. D29 -Н 10 части спирт = Бел. D30 (отношение 1:1 квинтилион) Нашата таблица стига до D0, макар че степенуване¬то на дадено лекарство съвсем не е задължително да спре дотук. Всяко лекарство може да се получи в различна сте¬пен - можем да получим Беладона D3, но също и Бел. D12, D30; както и D200, D500, D1000, D10 000. Според горната схема Беладона D200 отговаря на отношение от една част Бел. към толкова части спирт, колкото изразява числото 1 с 200 нули. Известно е обаче, че при D23 вече не се съдържа нито една молекула от първичната субстанция (в нашия случай Бел.). Всичко, което се случва по-нагоре от D23, е само ри¬туално разтърсване на спирта. В химическо отношение Беладона D30 по абсолютно нищо не се различава от Беладона D200 - и двете са чист спирт и, така да се каже, изоб¬що не заслужават надписа „Беладона”. Въпреки това хомеопатията работи с тези „високи степени”. Ханеман е из¬ползвал най-вече трийсетата степен и е провеждал с нея всички лечения. Противниците на хомеопатията ще се зарадват, защо¬то това доказва, че тя, всъщност, работи с „нищо”. Истинският хомеопат обаче използва D30, за да е сигурен, че няма нищо общо с материята. За изчерпателност тук трябва да споменем, че има и така наречените С-степени (центимални степени), при които се разтръсква смес в отношение 1:100 (вместо 1:10 при D-степените). При С-степените, които, всъщност, са по-пър¬вичните и които би трябвало да се предпочитат заради то¬ва, естествено материалното ниво се напуска още по-бързо - от С-12 нагоре вече няма и атом от първичната субста¬нция. Едно по-късно развитие на разработките на Ханеман са така наречените LM степени (Квинта-центимални степе¬ни), които отговарят на високите степени, но които са по-удобни за използване в терапията. Свързаните с това професионални проблеми обаче в случая не ни интересуват. Но ако обстоятелството, че в медикаментите не се съдържа „нищо” от това, което обещава надписът им, ни съз¬дава известен проблем, то дозировката още повече увели¬чава объркването. Ако на някой пациент му изпишат нап¬ример D6, той вероятно трябва да взима от него по една доза на всеки два часа. Една доза винаги се равнява на се¬дем капки или седем глобули. Хомеопатичните медикаменти съществуват не само в течна форма, но и като топче¬та от млечна захар, така наречените глобули. В този слу¬чай млечната захар замества разтворителя спирт.От медикамент на трийста степен (DЗО) пациентът може да взима само веднъж на ден по една доза, D200 се взема еднократно и шест седмици след това не бива да се вземат други лекарства. Свикналият с таблетки днешен човек изпитва много странно чувство, когато поема по седем капки от дадено лекарство или когато чуе, че трябва да се яви на преглед точно след шест седмици - и то при D200, „което, всъщност, е толкова разредено, че отдавна не съдържа нищо”. Объркването още повече нараства, когато се случи хомеопатът да изпише, примерно, на съпругата на някой пациент същото лекарство, което е изписал на самия него против ангина. Само че на съпругата му лекарството е изписано против разширени вени. А когато тя се разболее от ангина, й предписват съвсем друго лекарство. Веднага се набива на очи също, че върху опаковките на медикаментите липсват каквито и да било указания какво лекуват. Информацията като лечебно средство При толкова много нелогичности, никак не е чудно, че за подигравачите е детска игра да представят хомеопатията като суеверие. От другата страна на медала обаче са успехите, които са толкова недвусмислени, че дори модни понятия като ефект плацебо, спонтанни оздравявания, автосугестия звучат като извинения. Да се подозира лекар, който в продължение на трийсет години работи в практиката си почти само с хомеопатични средства, че използва не нещо друго, а преди всичко въображението на пациенти¬те си, е само признак на наивна глупост. Ако наистина бе¬ше така, то школската медицина трябваше да се срамува, че се стреми да отбележи толкова много успехи с ефекта плацебо. Отговорът на въпроса, защо и животните чрез въображението си подкрепят с такава готовност успехите на хомеопатите, още чака научното си обяснение. На това място биха могли да се приведат цяла поредица чисто експериментални доказателства за ефективността на хомеопатичните лекарства - кристализационният тест на Пфайфер, капилярната динамолиза на Колиско, лекарственият тест на Фол и т.н. Само че тук не става въпрос да доказваме нещо на онези, които нито искат, нито могат да разберат. Аз по-скоро приемам като даденост няколкократно по-високата ефикасност на хомеопатията спрямо всички други методи на школската медицина. Защото тази ефикасност е факт, в който всеки може да се убеди, ако иска. По-интересни от всички функционални доказа¬телства са разсъжденията, как и защо именно хомеопатията може да лекува и защо тя противоречи по всички точки на обичайните представи на медицината. Всички противоречия бързо се разрешават, ако разделим едно от друго две понятия - информация и носител на информация. Да погледнем, например, магнетофонната касета. Тя се състои от пластмасова кутия и от лента с покритие. С тази касета може да се запише, например, концерт или лекция. Лекцията или музиката са информацията, касетата е само информационният носител. Две касети, едната с лекция, другата с музика, по нищо нямаше да се различават една от друга, ако не носеха различни надписи. Същото е и с книгите. Самата книга е направена от хартия, туткал и печатарско мастило. Съдържанието й обаче може да е изследване върху историята на Европа. Ако дадем тази книга на екип от учени с поръчката да я анализира до атомната й структура, ще получим списък, в който са изброени тежестта й, точните й размери, резултатите от спектралния анализ, точният химически състав и така нататък. Само едно няма да се появи в резултатите от анализа - историята на Европа. Съдържанието на книгата, нейната същинска информация, се е изгубило при анализа. От гледна точка на противниците на хомеопатията цялото книгоиздаване трябва да е чиста измама, защото всички книги се състоят от, общо взето, един и същи материал и носят само различни надписи. В лабораторията не е възможно с технически средства да се констатира, че различните заглавия отговарят на различни съдържания. Информацията е винаги нещо нематериално и за преноса й е нужен материален носител. Този материален носител може да се състои от най-различни субстанции - магнетофонна лента, грамофонна плоча, хартия, дърво, камък, метал, въздух и много други, но той винаги изпълнява една и съща задача. Едни и същи информационни носители могат да предават най-различни информации, една и съща информация може да бъде поверена на най-различни носители. Обикновено по-важна е информацията, а не материалния носител. Ако искам да се запозная с Гьотевия „Фауст”, от второстепенно значение е дали текстът ще бъде отпечатан на хартия, излян от метал или записан на лента. Важна е самата информация. Ако намеря екземпляр от „Фауст”, този екземпляр ще е достатъчен за преноса на информация. Десет понататъшни екземпляра от същата книга няма да ми дадат повече информация. Да отнесем тези прости примери към нашия проблем. Вече казахме, че когато има болест, болен е винаги човекът, а не материята. Материята като такава не може да се разболява, защото всяка материя е „болна” от себе си. В тялото само се отпечатват стъпките на болестта. Както вече подчертахме, ако искаме да лекуваме, винаги трябва да подхождаме с разширяване на съзнанието. Разширяването на съзнанието обаче е приток на информация. Ако дадено лекарство има претенцията да бъде „лечебно средство” (т.е. посредник на изцелението), то това лечебно средство трябва да пренася липсващата на човека информация. Щом човекът като микрокосмос е съответствие на макрокосмоса, значи онова, което липсва в микрокосмоса човек, може да се открие в макрокосмоса. Всички принципи в макрокосмоса са индивидуализирани като минерали, растения и животни. Същността на дадено лечебно растение е именно неговата индивидуалност, душата му като представител на някакъв първичен принцип, изразен във физическия му организъм. Ако на болния му липсва даден първичен принцип (на немски обичайният лекарски въпрос е не „Какво Ви е?”, а „Какво ви липсва?”), той би могъл да бъде потърсен в макрокосмоса и липсващата информация да бъде дадена на болния. За това обаче е нужно информацията, която носят дадено растение, минерал, животно и т.н. да бъде отделена от физическата й форма на проявление, да бъде освободена от материалните й окови. После освободената информация трябва да се свърже с подходящ информационен носител, за да може да се предаде по-нататък. Точно това се случва при степенуването в хомеопатията. В описания процес стъпка по стъпка (!) се отделя най-същественото от растението, индивидуалността от физическата му форма, като същевременно освобождаващата се информация се свързва с нов, неутрален носител - спирт, млечна захар. Колкото по-дълго се прави това, колкото повече нараства степенуването, толкова повече растението се разтоварва от материалната си обвързаност и толкова повече неговата информация може да се разгърне в нематериалните пространства. Затова със степенуването ефективността нараства толкова мощно, че от D200 се дават само две капки или топченца и неизлечими дотогава болести изчезват завинаги. Ако по невнимание вместо две дражета се изпие цял фунт, няма да се случи нито нещо повече, нито по-малко. Защото, както казахме вече в примера с книгата, десет екземпляра от една и съща книга не могат да дадат повече информация от един том. Сто еднакви визитни картички не казват нещо повече за адреса от една-единствена. И понеже истинският хомеопат се интересува само от информацията, той обикновено работи със степени над D30, защото по-ниските степени трябва да минат по заобиколни физически пътища заради материалните им частици, поради което те се изписват и на по-чести дози. Който е разбрал степенуването като постепенен „процес на одухотворяване” на материята, той ще разбере и разликата между разреждането и степенуването на дадено вещество. Затова сравнението с едната капка в Боденското езеро няма нищо общо с хомеопатията - при нея не става въпрос за разреждане на веществото. Главното е неговото степенуване. Хомеопатията в смисъла, който влага в нея Ханеман, не е терапия „със съвсем малки количества лекарство”, а терапия без материални лекарства. Изрично подчертаваме казаното по-горе, защото група „критично” настроени хомеопати шумно се изказва против високите степени и чрез материални теории иска да напасне ниските степени към мисловната система на школската медицина. Само че приспособяването на езотеричните дисциплини от техни некомпетентни последователи е винаги предателство и само свидетелства за професионалните неврози на онези, които го извършват. Още Парацелз е казал: „Онова, което дъвчат зъбите, не е лекарство; никой не може да види лекарството. То не е в тялото, а в силата.” Принципът на подобието След направения по-горе опит да опишем производството и въздействието на хомеопатичните средства, стигаме до същностния проблем: как да установим каква информация липсва на болния и как да разберем в какво точно се проявява тази информация в макро-космическата сфера? Отговор намираме в Класическата формулировка на Хане¬ман „Simila similibus curantur”, или „Подобното се лекува чрез подобно.” Това указание за подобност е ядрото на хомеопатията и неговата валидност далеч надхвърля границите на лечебното изкуство. Конкретното му изпълнение протича по следния начин. Почти всяка срещаща се в природата субстанция е отровна. Отровността на различните субстанции се различава само по дозата, необходима, за да се предизвика отравяне. Така например за отравяне с готварска сол е необходимо значително по-голямо количество, отколкото с живак. Но всяка субстанция от определено количество нагоре предизвиква отравяне в човешкия организъм. Хомеопатията си служи с изпробването на лекарства върху здрави хора; човекът взема от дадена субстанция (минерал, растение и др.) дотогава, докато здравият му организъм заболее. Всички появили се междувременно симптоми се наблюдават и се протоколират до най-малката подробност. Така се получава картината на отравяне и съответно лекарствената картина на всяка субстанция. Наистина, подобна, създадена чрез отравяне картина на болестта показва само индивидуалната, субективна реакция на тялото към определена субстанция. Но чрез повторното изпробване на същата субстанция върху различни индивиди може да се създаде характерна картина на въздействието на дадено средство. При лекарствения тест здравият човек взема лекарство и се разболява от него. Когато лекарят открие болен, чиято сума от симптоми показва голяма прилика с картината на болестта, предизвикана от определено средство, изпробвано върху здрав човек, значи това средство е „similе”, т.е. вярното лекарствено средство, което е в състояние да излекува болния. Само че болният получава лековитото вещество не в материална (отровна) форма, а преработено чрез степенуване. Да повторим още веднъж. Дадено лекарствено средство, например беладона, поради отровното си въздействие предизвиква у здрав човек болест с характерни симптоми. Ако при болен, който не е взимал беладона, се появява съвкупност от симптоми, които са подобни на картината на отравяне от беладона, значи беладона в степенуваната си форма е подходящото лекарство за този пациент. Защото „Simila similibus curantur“ - подобното се лекува чрез подобно. Тук отново се проявява цялото значение на закона за полярността. Онова, което е отрова за здравия, за болния е лекарство. Не е случайно съвпадение, че в гръцкия език думата рhагmаkоn означава както отрова, така и лекарство. Пионерите на хомеопатията са изпробвали върху себе си няколко хиляди различни лекарства, за да установят по описания начин симптомите на отравянето. Лекарят сам се е разболявал и е ставал състрадающ. Думата хомеопатия идва от hоmоion - подобен и pathein - страдам. Така, както отровата чрез степенуването се превръща в лекарствено средство, така и лекарят, който доброволно се отдава на болестта, се превръща в истински изцелител, защото в страданието той става подобен на болния. Още на това място веднага се сещаме за Христос - бог, който доброволно става човек, за да спаси хората чрез страданието, което изпитват те, т.е. по хомеопатичен път.Въпреки че невероятно много вещества са изпробвани, за да се установят лечебните им свойства, остават още много, които трябва да минат през същия тест, макар това все повече да затруднява намирането на правилното „по¬добно” лекарство при всеки отделен случай. Но хомеопатията ще си е свършила работата докрай, едва когато целият макрокосмос е изследван за всичките му отровни и едновременно лечебни въздействия. Работният метод на хомеопатията би станал по-ясен, ако си припомним онова, което казахме във връзка с астрологията за разболяването от някой първичен принцип. Човекът като микрокосмос съдържа в себе си сумата от всички първични принципи под формата на нематериални единства. Макрокосмосът също съдържа тези първични принципи, но в тяхната паднала, грешна форма, оковани в тъмнината на материалния им начин на проявление. Падението от царството на идеите до царството на материята прави принципите отровни, защото отровното е противоположният полюс на здравото, доброто, святото, ето защо, по-горе казахме, че материалните субстанции никога не могат да лекуват - защото те самите още не са освободени. Ако здрав човек приеме първичен принцип в неговата материална форма на проявление, той се отравя и се разболява. С болния се случва същото. В болния един от „неговите” първични принципи изпада до материалната си форма, „изглупява” (Фриче) и се материализира в тялото като вещество. Този овеществен първичен принцип отравя човека и той се разболява. У него въпросният първичен принцип липсва на невеществено ниво. За сметка на това той преживява отровното му въздействие на телесно, материално ниво. Трудната задача на хомеопата се състои в това, да открие от кой първичен принцип се е разболял болният и да му даде този липсващ първичен принцип като лекарство. Лекарството произлиза наистина от макрокосмоса, но чрез степенуването то бива освободено и се завръща към нематериалната си форма. Болният получава онова, което му липсва. Тази информация има грижата от телесната област да бъде отлъчен овещественият и станал отровен първичен принцип. Отлъчването може да се измери експериментално. Например, на пациента се дава доза sulfur D200 (сяра); внезапно тялото му отделя шестстотин пъти повече сяра, отколкото е нормално (до 5,76 грама дневно). С принципа за подобието Ханеман е формулирал валидността на един първичен принцип. Лечението може да се осъществи, само когато има подобие - поради което ефективността на всяка терапевтична система може да се прецени по това, дали е съобразена с хомеопатичния принцип или не. Традиционната медицина мисли алопатично, т.е. тя се опитва да лекува чрез противоположното - per contrariа. Принципът на противоположностите противоречи на световния закон. Съпротивата винаги ражда съпротива. С него може да се преследва ефект, но не и изцеление. Всички велики лекари са го знаели. Още двеста години преди Ханеман Великият Парацелз е казал: „Една болест по никакъв начин не може да бъде излекувана per contrariа, т. е. чрез противоположното средство, а само с помощта на подобно” (sed quodlibet suo simile). В “Парагранум” Парацелз пише: „Ако знаеш, че дадена болест има арсеникова характеристика, това подсказва какво да бъде лечението. Защото арсеникът лекува арсеник, антраксът антракс - както отровата лекува отрова. Затова и човек лекува човека - защото анатомията им е една и съща. Еднаквата анатомия лекува взаимно.” Парацелз е познавал принципа на подобието, но не е знаел за производството на лекарства чрез степенуване. Вместо това той е преработвал лекарствата си алхимически. При алхимическото приготвяне на лекарството протича същата трансформация от отрова в лекарство, но по друг начин, различен от степенуването. |