Основи на здравето

Всички се стремим към съвършеното здраве, живот без ограничения и болка и достигане до достойни старини,без да сме в тежест на близките си, но за да говорим за здравето бихме ли могли да го отделим от живота си?! То е тясно преплетено с живота ни и е индикатор как го живеем!

За да продължа нататък нека си формулираме някои въпроси, на които да търсим правилния отговор и обяснение:

Пониятие за здраве - кога постигаме здраве и какво е то, символ на какво е болестта и какъв е смисленият замисъл и полза от нея на организма?

За да дам определение за здраве би трябвало да започнем с устройството на човешкото същество, а освен анатомия /физика /в нас съществуват и емоции и разум, всички те са отражение едно на друго.

И понеже съм застъпник на холистичната традиция, винаги в основата е целоста и това, че човек би трабвало да се разглежда цялостно - ум емоции и физика. Лекувайки само едно от нивата не постигаме съществен ефект, а понякога дори и вредим.

Още Самуел Хамеман и Константин Херинг, занимавайки се с хомеопатия и правейки своите изпитания на отделни медикаменти достигат до блестящо определение за здравето, по добро, от което за сега не съм намерил : липсата на болка на физичиско ниво води до благодат, липсата на страсти на емоционално ниво води до ведрина и спокойствие и липсата на себичност на умствено ниво води до спонтанност и единение с другите и тогава се постига състояние наречено здраве, което пък е предпоставка за творчество за другите и себе си .Обърнете внимание, самото здраве не е самоцел то е предпоставка за и възможност човек да изпълнява висшите си функции пълноценно, да твори за другите и по този начин и за себе си .

Сега за болестта - от всичко по горе се вижда, че болестта е наличие на проблеми и блокажи на някое от нивата - ум, емоции или тяло.

Още сега искам да кажа, че в природата нищо не става излишно или не нужно и всяко нещо си има положителен смисъл ,така че след като ни се случи някоя болест, би трябвало преди да тръгнем да я лекуваме да си зададем правилните въпроси. Е, те са съвсем далеч от традиционите задавани ви в кабинета... Първото е - защо ми се случи, какво правех и основно мислех преди болеста, имам ли токсични мисли или конфликти, фрустрирам ли се в дадена ситуация, какъв скрит мой проблем ми показва болеста?

всичко е енергия

За да ме разберете правилно ще формирам постулата: там където е мисълта отива енергията, а където е енергията отива кръвта !

Ако представим себе си като единно цяло, което е така, можем да го опишем като сбор от взаимосвързани органи и тъкани, те пък от взаимосвързани клетки, те от взаимосвързани органели, те от молекули и атоми, атомите от елементарни частици с двойствена природа, които по -скоро са енергия. Тук има два и повече момента :

Първо- от едно ниво надолу се стига до атомите и химичните елементи, които са универсални за цялата вселена и не се различават от това дали са в структурата на човек, дърво или камък, жива или нежива природа.

В ерата на квантовата физика устройството на атомните частици се приема за двойствено по характер - вълново корпускулярен – зависи от наблюдателя.

Но преди всичко е енергия!

-

Второ- от друга страна мислите и емоциите, които предизвикват и съответните химико-биологични реакции, които последват мисловния процес са също изява на енергия.

-

Трето- ако пък погледнем човека в градираща посока към макрото, ще установим, че той е част от други взаимосвързани цялостности : него като част от единната цялост човечество, човечеството като част от едината и взаимосвързана цялост Земя, тя пък от целоста Слънчева система ,Галактика, Вселена и т.н. и т.н.

Ако по дедуктивен и непредубеден начин разгледаме цялата картина ще забележим огромната взаимосвързаност и кръговрат, както и единството в естеството и строежа на всичко. Неясната граница кое къде започва и свършва. В края на крайщата, човек би могъл да бъде разгледан като поток от атоми /енергия/,който постоянно обменя, приема и отдава с обкръжаващата го среда, с неговото разширено съществование. *това е много съществен момент и е време да го осъзнаем –взаимосвързаноста – най-малките промени, дори в мислите се отразяват на цялото. Юнг дефинира освен лично и колективно несъзнавано – многото от проблемите си лични или по-глобални не можем да решим, защото подхождаме себично и фрегментирано, центробежно, вместо центростремително, обединяващо, с доверие и в името на цялото.

Оттук и промяната в парадигмата :не психиката и съзнанието са продукт на тялото, а тялото /физиката/ е продукт на мисълта. Нека припомня постулата - там където е мисълта отива енергията, а където е енергията отива кръвта !

Така че основополагащо и най-важно за здравето е умственото /мисловно/ ниво, то определя емоциите и оттам промените във физичен аспект.

Нека представим пирамидална структурата:

Ум и болести на ума :

временнно и постоянно умопомрачение, сенилност, дебилност,олиговрения, липса на памет, разум и др. - нарушена е преценката, възможноста да се учим от нашите действия и бездействия, което и е препратка към въпроса за целта и смисъла на живота ?

Извън тежките заболявания най-важната болест на умствено ниво е себичноста, тоест решението на нещата и проблемите по собствен начин, несъобразявайки се със законите, поставяйки своето над всичко, без наличието на по-глобални познания, което води до разединение на цялото и е противоестествено . Всичко това показва дълбоко недоверие в смисъла и естеството на живота. Единственото, което трябва да направим в правилна насока на това ниво е постепенно да възпитаме доверие /вяра в живота и случващото ни се/ и да се стремим винаги до долавяме скритият в него позитивен смисъл, а такъв винаги има – нали за това сме тук.

Емоции и болести на емоционалната сфера:

по тежест от горе на долу бих ги подредил:суицид, апатия, тъга, депресия, делюзия, тревожност, неудовлетвореност, раздразнение.

Тук е мястото да разгледаме вида на мислите и емоциите. Основно ще ги разделя на две групи: спонтанни и токсични чуства.

В организма всичко е енергия и съществува градация. Колкото е по- диферинцирано нивото, толкова енергията и вибрациите, които се уползотворяват намаляват. Примерно, ако говорим за материалното тяло, то има накаква потенциялна енергия. Тя се проявява като съвкупност от биохимични процеси на биологично ниво, като се увеличава на химично ниво и е огромна на ниво атомни сили. Представете си енергията, която би се отделила само при разпада на един атом, а пък енергията на атомния синтез, която се отделя при взаимодействието на субатамните частички при преживяване на спонтаните състояния покой радост щастие и др. Организмът не черпи енергия за подържането им , обратно –получава. При токсичните чусвтва обратно - при проявяването им се изразходват големи количества енергия да се подържа организма в готовност за борба и агресия, и остава твърде малко енергия за вътрешно присъщите му функции – имутитет, градивни елементи, обновление и регенерация.

Прояви на физическо ниво:

там, където е мисълта отива енергията, а където е енергията отива кръвта - повтарям и ще преповтарям този постулат, той сбито описва как всеки мисловен модел подхранва и възпроизвежда определен вид емоции, които пък се проявяват под определена физическа форма чрез тялото. Като цяло преживяването на позитивни емоции поражда здраве, преживяването на негативни/токсични/ емоции пък се проявява постепенно с проявата на различни болестни симптоми на функционално и телесно ниво.

Пример: докато пиша това една сутрин видях листовка, която приканва да почистим града си. Помислих как да се включа, тъй като обикновено съм твърде зает и с какво. Не правеха добро впечатление градинките около блока и реших да заплатя допълнително на жената, която мие стълбите на блока да направи оборката. Тя с рядост съгласи, но надругия ден не извърши обещаното, а дори взе да събира от съкооператорите обща сума за същото, при което аз и припомних поетия ангажимент, а тя отговори, че размислила и би го направила за двойнно повече пари. Изведнъж се ядосах, изгоних я и дори и забраних да мие стълбите –както се досещате до обяд вече имах треска, температура и ми се гадаеше. Бях изпитал силно раздразнение и гняв, после едва се прибрах и легнах завит, с обути чорапи и втрисане, всеки мускул и парче кожа ме болеше. Реших все пак да не пия лекарства, нали това преподавам! След като се посъвзех малко опитах да търся първопричината, пороявения мисловен модел, изявен в чувства. Настинката е и възпаление, което говори за конфликт и война – това ме пообърка не се досещах с кого или какво да съм се борил. Превъртах деня си, но не ми идваше наум, после се сетих за раздразнението и изявените от мен себични чувства към бабката, почти интуитивно вече усетих, че това е проблема. Успокоих се, представих си, че я прегръщам и и казвам „прости ми, не бях прав така да избухвам и да се гневя, държа на мнението си, че така не е редно да се постъпва, но не те виня и се извинявам” . След десетина минути треската започна да преминава, до вечерта можех да се разхождам дори навън, но бях отпаднал. Изненадах се като пред блока открих бабата да си чисти градината, без да я търсят, перфектно като никога преди. Извиних и се и с думи, тя се държеше добре и тя се извини, на сутринта бях напълно здрав!

Който владее вибрацията владее силата !

Начало